Италия

География

Официално име: Република Италия
Столица: Рим
Езици: италиански
Валута: евро
Религии: 85% католици, още протестанти и евреи, нарастващо присъствие на мюсюлмани през последните години.
Население: 58 147 733 (2008)
Територия: 294 060 кв. км
Релеф: Представлява полуостров под формата на ботуш в Южна Европа. На север се намират Алпите, които подхранвата река По. По протежение на полуострова са разположени Апенините. Недалеч от югозападния бряг са разположени островите Сардиния и Сицилия. Вулканът Етна в Сицилия е действуващ.
Териториално деление: 20 региона: Абрузи, Базиликата, Калабрия, Кампания, Емилия-Романа, Венеция, Лацио, Лигурия, Ломбардия, Марш, Молиз, Пиемонт, Пулия, Сардиния, Сицилия, Тоскана, Трентино, Умбрия, Аоста, Венето.

История

В древността на територията на Италия възниква Римската империя, Първоначално община на територията на днешен Рим, след това робовладелски град-държава, Римската империя завладява постепенно целия Апенински полуостров, голяма част от Европа, крайбрежието на Северна Африка, Египет, Мала Азия и Сирия. Ядрото на древния Рим е областта Лациум, където възникват първите поселения на латини, сабини и др. (към X в. пр. н.е.). Сред тях особено значение придобива Рим, основан към 754 – 753 пр. н. е. Първият период от историята на Рим – т. нар. царски период (VIII –VI в. пр. н. е.), е преходен от първобитнообщинния към робовладелския строй. След премахване на царския институт (509 пр. н. е.) е установена аристократична република, в която политическото ръководство принадлежи на патрициите. При ранната република (509 – 264 пр. н. е.) след продължителни социални борби плебеите са изравнени по права с патрициите; оформя се нобилитетът (II пол. на IV в. пр. н. е.). През същото време Рим успява да покори други племена в Италия и гръцки колонии на юг, след което се оформя федерация на италийските племена и градове. От 264 до 133 пр. н. е. Рим води продължителни войни (Пунически войни с Картаген, 2 Илирийски, 3 Македонски, Сирийска и др.) и се превръща в обширна световна държава (средата на II в. пр. н. е.). Създават се първите римски провинции (Сицилия, Испания, Африка, Македония). Противоречията в обществения строй се изразяват в открити въстания на робите и свободната беднота (сицилийски въстания на робите, въстание на Аристоник в Мала Азия и др.). Най-грандиозно е въстанието на робите, ръководено от Спартак (74 – 71 пр. н. е.). Борбите на братя Грахки със сената за социални реформи (133 – 121 пр. н. е.) слагат начало на ожесточени граждански войни мегду оптимати и популари, особено силни при Марий и Сула, при Юлий Цезар и Помпей и при Антоний и Октавиан, които довеждат републиката до гибел. Установеният от Октавиан принципат (II пол. на I в. пр. н. е.) слага начало на римската империя, която достига най-голямо териториално разширение през I в. Към края на II в. – средата на III в. римската робовладелска система изпада в криза и империята фактически се разпада. Императорите Диоклециан (284 – 305) и Константин I (306 – 337) успяват временно да стабилизират империята, като установяват открита монархическа власт – доминат. През IV в. кризата в робовладелския начин на производство и нахлуването на варварски племена на територията на Римската империя довеждат до крушението й. В 395 при император Теодосий I империята е разделена на Западна и Източна. В 476 вождът на германската наемна дружина Одоакър сваля последния западноримски император Ромул, което се приема за край на съществуването на Западната римска империя. Източната римска империя (наречена по-късно Византия) съществува още около 1000 години. В края на V в. Италия е завоювана от остготите. В 535–554 Остготското кралство е покорено от Византия и превърнато в източноримска провинция. През 568 лангобардите завладяват голяма част от Северна и Средна италия и основават ново кралство, присъединено в 774 към Франкската държава. В 756 е създадена Папската област. В X в. Северна и Средна Италия са присъединени към Свещената римска империя. През XI – XII в. Италия е обект на продължителна борба между папите и германските императори. След кръстоносните походи (XI – XIII в.) възникват градовете Венеция, Флоренция, Милано, Генуа, Пиза, които вземат в свои ръце посредническата търговия между Западна Европа и Изтока и завладяват значителни територии. Великите географски открития нанасят удар на италианската търговия с Изтока. Италия загубва предишното си значение и става обект на завоевателни войни от страна на Франция, Испания и Австрия. В 1805 е завладяна от Наполеон. На Виенския конгрес 1814–1815 Италия е разпокъсана и част от земите й са присъединени към Австрия. Папската държава и Сардинското кралство остават независими. Австрийското владичество, феодалният гнет и политическата разпокъсаност предизвикват въстания на карбонарите (1820 – 21), потушени от австрийските войски. През 30-те и 40-те г. на XIX в. широка революционна дейност развива организацията “Млада Италия” начело с Дж. Мацини и Дж. Гарибалди. След неуспеха на ревюлюцията от 1848 – 49 починът за обединение минава към Сардинското кралство, което заедно с присъединените в 1861 земи се обособява в единно Италианско кралство. Пълното обединение на Италия (1870) ускорява капиталистическото развитие. Към края на XIX в. италианската буржоазия започва политика на завладяване на външни пазари и колонии. След Итало-турската война (1911 – 12) Италия заема Триполитания, Киренайка и Додеканезките острови. В I СВ Италия участва на страната на Антантата и по Сенжерменския мирен договор (1919) получава Трентино (Южен Тирол), а по Рапалския договор – Истрия с Триест и някои области по Адриатика. През 1919–20 избухва остра революционна криза. От октомври 1922 в страната се установява фашистка диктатура, начело с Бенито Мусолини. През 1936 Италия завладява Етиопия, заедно с хитлеристка Германия участва във въоръжената интервенция в Испания (1936 – 39), завладява Албания (1939). През 1936 сключва съюз с Германия, а на 27 септември 1940 – с Тристранния пакт с Германия и Япония. По фронтовете италианските армии търпят поражение, а вътре в страната се развива широко национално антифашистко движение, което довежда до падането на режима на Мусолини (юли 1943). Правителството на Бадолио подписва безусловна капитулация с антифашистката коалиция (3 септември 1943). На 8 септември хитлеристка Германия окупира Северна и Централна Италия. В резултат на всенародно въстание през април 1945 Италия е освободена от фашистите. След проведения референдум на 18 юни 1946 е провъзгласена за република. Първото републиканско правителство е съставено от християндемократи, комунисти и социалисти (1946). В 1947 министър-председателя Де Гаспери отстранява комунистите и социалистите и съставя еднопартийно християндемократическо правителство. Във всички последвали правителства християндемократите участват в коалиции със социалисти, социалдемократи, републиканци или самостоятелно. Според Парижките мирни договори (1947) Италия изгубва редица територии и е принудена да се откаже от колониите си. В 1948 е включена в плана “Маршал”, в 1949 се присъединява към НАТО. През 1950 сключва отбранително съглашение със САЩ. Засилва се проникването на американски капитали в италианската икономика. През 1955 Италия влиза в Западноевропейския съюз, през 1957 – в Общия пазар и Евратом. В изборите през 1968 големи успехи постигат левите сили и особено италианската комунистическа партия. Страната изживява дълбока политическа и социална криза (общи стачки, студентски вълнения, демонстрации и др.). Демократичните сили водят борба за коренни икономически и политически реформи. Политическата обстановка остава напрегната и след парламентарните избори през април-юни 1972. Член на ООН (1955).

Икономика

Италия е силно развита промишлено-аграрна страна. Развити са също туризмът, корабоплаването и риболовът.След Втората Световна Война структурата на италиянската икономика се променя драстично – извършва се преход от аграрна към индустриално ориентирана икономика. По това време Италия се нарежда на 5 място в света по икономическо развитие. В момента Италия е страна членка на Г-8, на Европейския съюз, както и на организацията за икономическо подпомагане и развитие. Страната не е богата на природни ресурси. Тя е нетен вносител, тъй като по-голяма част от територията и е заета от необработваема земя. Няма богати залежи на желязо, въглища, нито на нефт. Залежите на природен газ по долината на река По представляват най-голямото и богатство. Именно поради тази причина по-голяма част от суровините и повече от 80% от енергийните ресурси се внасят. Икономическата сила на Италия се състои в производството на стоки в предимно малки и средни предприятия. Най-добре развито е производството на машини, леки коли, електрически уреди, както и модната и фармацевтичната индустрия. В момента Италия е в процес на икономическо възстановяване, като постепенно догонва своите западноевропейски съседи по икономически показатели. След събитията от 11 септември 2001 и последвалата глобална финансова депресия, икономиката на Италия, както и на почти всички страни от ЕС, е в рецесия. В края на 2001г. е отчетен голям спад в БВП – 0,8%, при среден растеж за Еврозоната -1,4%. В периода след 11 септември 2001г. вносът на стоки намалява рязко спрямо износа, което води до 8,5 милиона положителен търговски баланс. Само за сравнение, тази цифра за 2000г. е 1,8 млн. Друго голямо постижение за Италия е стабилизирането на инфлацията в послените години. Това се дължи главно на подписаното от 1992г. споразумение за стабилизиране нивото на заплатите и съответно – нивото на инфлацията. Тази парична политика на Централната банка дори допринася за намаляване нивото на очакваната инфлация. БВП се движи в приемливи норми, в зависимост от развитието на икономиката. От 1992г. насам икономическата политика на Италия е насочена към намаляване на бюджетния дефицит и държавния дълг. Последното италиянско правителство води доста успешна политика, залагайки на режим на строги икономически ограничения. В резултат Италия успява да постигне бюджетен излишък за всяка от последните 7 години. Дефицитът в публичната администрация спада от 1,7% от БВП през 2000г. до 1,7% през 2001г. Държавният дълг, който е средно 124% от БВП през 1995г., спада до 110,6% през 2000г. и 109,4 % през 2001г. Тази тенденция продължава и през последните години, като целта е да се достигне до стандартът наложен от ЕС за 60% от БВП. Последният баланс на плащанията показва 7,3 млн.дефицит за 2002г. ЕС строго наблюдава развитието на Италия по отношение на бюджетния дефицит – нарушаване на пакта за стабилност е недопустимо в този момент. Италия поддържа стабилни търговски отношения с другите страни от Европейския съюз, като 54,4% от търговията и е именно с тези страни. Основните и търговски партньри са Германия, Франция, САЩ и Великобритания. В последните години се наблюдават подобряващи се отношения със САЩ. Италия е един от основните търговски партньри на САЩ, главно поради високия доход на глава от населението. През 2002г. САЩ са петия по големина производител на стоки за италиянския пазар и най-големия за страните извън ЕС. За 2002г. цялата търговия между тези две страни се равнява на 34,4 млн. Безработицата е регионален проблем за страната. По принцип се наблюдава ниска безработица в северните райони и висока в южните. Като цяло обаче в момента нивото на безработицата е най-ниското от 1992г. до сега. Основни проблеми в южните райони са лошата инфраструктура, корупцията и организираната престъпност, които допълнително дестимулират икономическото развитие в тази част на Италия. Голяма част от хората са въвлечени в сивата икономика; те работят при ниски заплати и лоши условия на труд. При младите хора и жените се наблюдава сравнително по-голяма безработица, отколкото при мъжете. 40% от работната сила в Италия е представена от синдикати, групирани в 4 основни конфедерации. Те имат важна консултативна роля за националните икономически и социални въпроси.

Култура

Италия има огромен принос в към културното наследство на човечеството.
В Италия може да се видят руини от Римско време, Ренесансово изкуство, средновековни крепости. В Италия има два основни стила архитектура – римски и паладийски. Римляните възприемат класическата гръцка архитектура и нагаждайки я за собствените си цели, създават нов архитектурен стил. Понякога тези два стила се разграничават като различни подстилове на класическата архитектура, но много често това води до объркване на римския и гръцкия подход в архитектурата. Римският тип архитектура е най-ясно изразен в римските бани и акведукти. Основоположник на паладийската архитектура е италианският архитект Андреа Паладио (1508 – 1580). Самият той е проектирал много малко сгради, всички от които са в Италия. В творбите си Паладио винаги се е ръководил от класическите римски принципи, както и от архитекти като Витривиус и Леоне Алберти. Всичко това контрастира с богатите на орнаменти ренесансови стилове. Италианската култура е много богата и в областта на литературата. Поети и писатели като Данте Алигиери, Бокачо, Карло Колоди, Петрарка, Умберо Еко и други обогатяват не само италианската, но и световната литература.

Политическа система, право и управление

Италия е република от 2 юни 1946, когато монархията е отхвърлена с всеобщ референдум. Днешнатаконституция е приета на 1 януари 1948 г. Изпълнителната власт е представена от президент (държавен глава) и съвет на министрите (кабинет), оглавен от министър-председател. Парламентът е двукамерен – с 630 депутата в долната камара и 315 в Сената. Законодателната власт се състои от независим конституционен съд и отделни съдилища с ограничена власт. Административно Италия е разделена на 20 района и 94 провинции. Всички граждани над 18 години могат да гласуват за избиране на парламента. Италия е строго централизирана държава, тъй като префектът на всяка провинция е отговорен пред правителството. Пет от районите, измежду които Сардиния и Сицилия, имат специален автономен статут. Останалите 15, основани през 1970, имат собствени “съвети”. Въпреки че налиичието на регионални съвети води до известна децентрализация в управлението, много райони, особено тези в северна Италия, продължават да търсят допълнителна автономна власт. Президентът се избира за период от 7 години. Той предлага министър-председател, който от своя страна избира другите министри. Камарите на парламента се избират едновременно чрез мажоритарна и пропорционална избирателна система. Според закон от 1993, 75% от местата в парламента са избирани на мажоритарен принцип, а останалите 25% - пропорционално. Освен 315-те члена на Сената, в Сената влизат всички бивши президенти на Италия, както и други личности, избрани пожизнено, на базата на специални конституционни клаузи. И двете камари се избират за максимум от 5 години, но те могат да бъдат разпуснати когато и да е преди изтичането на този срок. Проектозакони се създават и в двете камари, но е необходимо мнозинство и от двете за да бъде приет даден закон. Италианската съдебна система е базирана на Римското право, но е изменена в стила на съвременните законодателства. Дори и тук се усеща влиянието на англо-американската съдебна система. Съществуват обаче известни разлики. Въпреки че единствено конституционният съд е с върховна власт да променя конституцията, неговото влияние върху цялата съдебна система не е така осезаемо, както на Върховния съд в САЩ върху американската съдебна система.