Палестина

География

Палестина може да бъде разделена на 4 региона:
Крайбрежните и вътрешни равнини са най-плодородният регион. Тук са разположени по-голямата част от палестинските цитрусови гори. Крайбрежната ивица е разделена от Джабал ал Кармел на равнината Ака и равнината на Палестина. Вътрешната част се състои главно от Марж бин Заамир. Тя има форма на триъгълник като Женин и Назарет са неговата основа, а края на равнината Ака образуват острия му ъгъл.
Планинският и хълмист регион е главно скалист, но има и тераси, удобни за отглеждане на дървета - маслини, бадеми, ябълки и др. Планините са разположени в ал-Джалил (Галилея), ал-Кармел, Наблус и Хебронските земи.
Долината на р. Йордан и Гавр са под морското ниво. Почвата е много добра, но водните ресурси са оскъдни. Източници на напояване за земеделието там са местните потоци или р. Йордан. Благодарение на климата си, този регион произвежда летни зеленчуци през късната зима. Двете езера са в северната част на региона.
Южната пустиня включва повече от половината от територията на Палестина. Той също е с триъгълна форма. Основата му е плодородна, а в останалата част заедно с върха близо до гр. Акаба, почвите не са плодородни. Биършеба след окупацията,е главният град в този район

История

Кръстоносен период 1099-1244.
Християнските сили установяват Кралство Йерусалим, което съществува от 1099 до 1291 г., въпреки че Саладин завладява наново града Йерусалим през 1187 г. Султанството на Аииубид, основано от Саладин, управлява Йерусалим и част от региона до края на 1250 г.,когато то е победено от султаната на мамелюците в Египет.
Мамлукски период 1244-1517.
Мамлюците разрушават всички градове в крайбрежните равнини за да избавят земите от кръстоносното присъствие и за да се уверят, че то никога няма да се върне. Изключение са градовете Джафа, Газа, Лида и Рамле. В резултат на това търговията със запада е ограничена. Поради многото земетресения, религиозния екстремизъм и черната чума, които преобладават през този век, населението намалява на около 200,000 души. Започва да преобладава левантийско мюсюлманско мнозинство и дори в традиционната еврейска крепост в Източна Галилея започва да се развива нова еврейско-мюсюлманска култура. В поредицата кампании начело със Селим І през 16 в. турците принуждават мамелюкския салтанат да стане васална държава на Османската империя.
Османски период 1517-1917.
През 1516 г. османските турци завладяват Палестина. Страната става част от Османската империя. Константинопол назначава местни губернатори. Обществените фабрики,включително и градските стени, са престроени в Йерусалим от Сюлейман Велики през 1537 г. Една област около Тиберия е дадена на Дон Жозеф Ха-Наси за еврейски енклав. След гоненията от Испания еврейското население на Палестина нараства по численост с около 25% (включва неосмански жители и изключва бедуини) и си възвръща своята бивша крепост в Източна Галилея. Този процес завършва през 1660 г., когато те са подложени на клане в Сафед и Йерусалим. По време на управлението на Дахар ал Омар, паша на Галилея, евреите от Украйна започват да се заселват обратно в Тиберия. Наполеон в съюз с Великобритания за кратко води война срещу Османската империя. Неговите сили превземат и градове в Палестина, но в крайна сметка те претърпяват поражение и са отблъснати до края на 1801 г. През 1799 г. Наполеон обявява план за преустройство на Еврейската държава в Палестина, за да се подмаже на Хайм Фарки-еврейският министър на финансите и съветник на пашата в Сирия/Палестина. Той по-късно бива убит,а братята му с османско разрешение формират армия за да превземат Галилея. Турското господство трае до Първата Световна война. Към края на Османското владичество еврейската имиграция към Палестина и по-специално към „четирите свещени града” (Йерусалим, Сафед, Тиберия и Хеброн), в които вече има утвърдени еврейски общности, се увеличават значително. Евреите от европейски произход живеят главно извън владенията на провинцията, докато много сефардски евреи се занимават с търговия. В началото на 19 в. много черкези и босненски мюсюлмани са настанени в северната част на Палестина от османците. През 1830 г. Египет превзема Палестина и прави някои малки подобрения. Голям брой египтяни, особено войници, се установяват там. Обаче през този период е извършено клане над евреите от Сафед през 1831 г. от Друзес. Сафед бива заселен с кюрди и алжирци. После през 1837 г. следват земетресения в Сафед и Тиберия. През 1838 г. Палестина е върната на турците.
Британски мандатен период 1917-1948.
Възходът на ционизма, политическо движение, зародило се в Европа и Русия през 19 в. и целящо създаването на еврейска родина в Палестина, увеличава ръста на еврейската имиграция. До 1920 г. еврейското население на Палестина достига 11% от населението. Палестина и Трансйордания са обединени (под различни законови и административни споразумения) в Указа за Палестина, издаден на 29.09.1923. През Втората Световна война Турция застава на страната на Германия. В резултат на това тя е въвлечена в конфликт с Великобритания, довел до преминаването на Палестина под английска власт след поредица от битки, начело с генерал Аленби. Аленби демонстративно слиза от коня си, когато навлиза в завладения Йерусалим в знак на уважение към Свещения град. Той е приветстван с велики почести от християнските, еврейските и ислямските лидери на града. През следващата 1919 г. с Парижката мирна конференция и Версайския договор официално е призната загубата от страна на Турция на империята в Средния Изток. Междувременно В декларацията Балфор през 1917 г. се издига идеята за установяването на национален дом на еврейския народ в Палестина „зачитайки правата на съществуващите нееврейски общности”. През 1920 г. Съюзният Върховен съвет,който се събира в Сан Ремо, предлага на Великобритания мандат за Палестина, но границите и условията, при които мандатът ще се осъществи, не са изготвени до септември 1922 г. Статия 25 от мандата определя източната част (позната тогава като Трансйордан или Трансйордания) да не бъде подчинена на всички части на мандата,особено райони, касаещи еврейския национален дом. Това е използвано от англичаните като една обосновка на установяването на Арабска държава. На 11.04.1921 г. англичаните предават администрацията на източния регион на Хашемитската арабска династия от Хеджас, която по-късно става част от Саудитска Арабия под името Емирство Трансйордания и на 15.05.1923 г. то е признато за държава. Съгласно мандата значително се увеличава еврейската имиграция към Цисйорданска Палестина. Акцентира се върху еврейския национализъм, което окуражава ционизма, завръщане към древната земя на евреите. Между 1922 и 1946 г. еврейското население нараства от по-малко от 11% на 33%, отчасти поради прилива на еврейски бежанци от нацизма в Европа и отказа на САЩ, Франция, Великобритания и други страни да позволят еврейската имиграция. Палестинските арабски лидери силно се противопоставят на имиграцията. През 1936 г. Английската военна комисия препоръчва западната част на Палестина да бъде разделена между арабите и евреите. Тогава арабите оглавяват Великия бунт срещу британската власт с цел да спрат имиграцията. Евреите, от своя страна, организират запасни армии като Иргун и Лехи срещу англичаните и Хаганах и Палмач срещу арабите. До възстановяването на реда през март 1939 г. повече от 5,000 араби, 400 евреи и 200 англичани са убити.

Икономика

Икономиката на Палестина се свързва с икономиката на палестинските територии, включващи Захадния бряг на Йордан, Източен Йерусалим и ивицата Газа. Съвременни геополитически събития сериозно нарушават икономиката на тези земи. През септември 2000 г. започва втората Интифада. Увеличилото се насилие в Палестина и затварянето на контролно-пропускателни пунктове поради конфликта води до рецесия през 2001-02 г.Световната банка сравнява тази рецесия с Великата депресия от 1929 г.През 2006 г. Хамас придобива законодателен контрол над Палестинската Власт, предизвикващ застой в международната помощ от страните, определящи я като терористична организация. В това число са САЩ, някои членове на Европейския съюз и Израел. През декември 2006 г. безработицата нараства от 23% през 2005 г. на повече от 50%. Две трети от палестинците живеят под екзистенц-минимума. Последните четири месеца близо 10,000 емигрират от териториите, а близо 50,000 се канят да сторят това. За последните девет месеца 160,000 цивилни работници в сферата на услугите, които първоначално са глави на една трета от домакинствата, не получават целите си заплати поради спирането на помощта отвън. В резултат на Израелската блокада на територията 85% от фабриките са затворени или работят при 20% капацитет. Израел отчита 2 милиона долара загуба на ден от затварянето, но Газа губи 1 млн. дневно - количество,което е по-непосилно за нея да си позволи.

Култура

Съвременната история далеч не е благосклонна към палестинците. Вследствие на империализма и на завършилата колонизация,която палестинците трябвало да понесат през изминалите 50 години,мнозинството от палестинския народ живее в Диаспората. Палестинците наброяват приблизително 9 млн.,от които повече от 4 млн. са в Диаспората и около 3.7 млн. обитават Западния бряг та Йордан и Газа. Над 1.4 млн. палестинци живеят в Гриин лайн ериа (окупираните територии от 1948 г.). Ръстът на населението в Палестинските територии е около 3.3%. Арабският е официалният език в арабските територии. Обаче палестинците говорят много езици, като английският е най-широко разпространен и се използва в бизнеса. Широкоразпространени също са други езици като юдейски, френски, немски, италиански и испански. Палестина е Свещената земя за три монотеистични религии: исляма, християнството и юдаизма. Витлеемците и палестинците честват 2000 г., отбелязвайки раждането на Иисус Христос. Палестина е също мястото, където пророк Мохамед се извисява към небесата. През изминалите 1400 г. ислямът е доминиращ в културата на Палестина. Витлеем дълго време е бил дестинация за християнските поклонници от всички точки на света, докато Йерусалим все още е най-голямата в света религиозна атракция за мюсюлманските, християнските и еврейските поклонници.

Политическа система, право и управление

Палестина е конституционна демокрация, но има силен и доминиращ лидер в лицето на Ясер Арафат. Палестина е призната за независима страна от повече от 100 страни от 1988 г. и нейната територия обхваща Западния бряг та река Йордан и ивицата Газа. Политическите структури на Палестина са в процес на развитие. Израелският контрол върху Палестинските земи е разделен на три сектора (съгласно споразумението от 1995 г.).Един сектор остава под пълен Израелски контрол, друг-под силен Палестински контрол и трети-под общ контрол.