Обединени aрабски eмирства

География

Официално име: Обединени арабски емирства
Столица: Абу Даби (брой жители 1 000 000)
Езици: арабски (официален), английски, хинди, урду, ирански
Официална валута: дирхам
Религии: ислям (96%), хинду, християнство
Население: 4 380 000 (2008)
Територия: 82 880 кв. м.
Релеф: Предимно пустинята с малко земеделски площи.
Териториално деление: Седем държави, наричани емирства:
(Абу Даби, Аджман, Дубай, Фуджейра, Рас Ал Хайм,
Шаржа и Ум Ал Куейн).

История

Районът, известен сега като Обединени арабски емирства, е бил зает от морски търговци, които са живели покрай южните брегове на Персийския залив и по северозападния бряг на Оманския залив. През 7-ми век ислямската вяра се разпространява по целия арабски полуостров, но поради споровете в района, хората стават пирати и регионът по-късно през 16-ти век е известен като пиратско крайбрежие.
В началото на 19-ти век, заради пиратските нападения, в района започват да патрулират британски кораби наред с други европейски и арабски. Британците сключват всеобщ мирен договор през 1820 с всичките девет емирства (включително Бахрейн и Катар), но набезите продължават, докато през 1835 шейховете се споразумяват за примирие. През 1853 е подписан друг договор между Обединеното кралство и деветте емирства, според който британците поемат грижата за сигурността, а шейховете разрешат по мирен начин споровете помежду си.
През 1952 г. седемте емирства изграждат съвет. Със засилената експлоатация на петролните находища, възниква необходимостта от уточняване на границите между емирствата. Нито един от местните владетели не е съгласен. Износът на петрол, започнал през 1962 година, прави емирствата богати. Първоначално Дубай печели предимно като пристанищен център, но през 1966 и там се открива петрол.
Великобритания обявява през 1968, че ще прекрати ангажимента си по поддържане на сигурността в Персийския залив от 1971 г. Седемте крайбрежни емирства, заедно с Бахрейн и Катар, се опитват да формират общ съюз. Неуспехът довежда до обяване на независимост от Бахрейн и Катар през 1971. Когато договорът с Великобритания изтича на 1 декември 1971 г., шест от седемте емирства (Абу Даби, Дубай, Шаржа, Аджман, Фуджейра, Ум Ал Куейн) образуват на 2-ри декември 1971 Обединените арабски емирства. Шейх Заид бин Султан Ал Наян е избран за президент, а шейх Рашид бин Саид Ал Мактом - за заместник-президент. На 11-ти февруари 1972 година седмото емирство Рас Ал Хайм се присъединява към федерацията.
Днес страната е четвърти по големина световен производител на петрол. Благодарение на това се превръща от пустинна земя в богата държава с развита инфраструктура. ОАЕ е с най-голям доход на глава от населението в света.

Икономика

Успехът на ОАЕ в сферата на икономиката се дължи на големите приходи от нефт и газ и на тяхното правилно ипозлване.
Петролните запаси се оценяват на 98,2 милиарда барела, или 9,5% от доказаните световни резерви. Резервите на природен газ се изчисляват на 5,8 милиарда кубически метра или 4% от общите за света. Това означава, че ОАЕ е четвърта по резерви на природен газ в света. При текущото ниво на усвояване тези резерви ще са достатъчни за над 150 години.
ОАЕ има дълга традиция в селското стопанство. Вода е прокарана под земята до палмови насаждения и малки ниви и тази техника все още се използва и днес. От формирането на ОАЕ през 1971 г., традиционното земеделие се допълва от големи инвестиционни проекти в селскот стопанство. Според данни от Министерството на земеделието и рибарството, селскостопанската продукция възлиза на над 2 милиарда дирхами годишно.
Произвеждат се домати, краставици, патладжани, марули, зеле и животински фуражи. Развити са птицевъдството и говевъдството. Проучванията показват, че голяма част от почвите в страната могат да се използват при условие че има вода и като резултат е проведена обширна програма за откриване на вода от кладенци. Правителството оказва различни видове подкрепа на фермерите. Голямо внимание се отделя на проектите за многократно оползотворяване на водите.
Откриването на нефт въвежда ОАЕ в индустриалната епоха. Този процес на индустриализация набира инерция след учредяването на Федерацията. Свободните зони играят важна роля в привличането на различни производства. Произвеждат се строителни материали, алуминиеви, химически торове, храни, дрехи, мебели, хартия, пластмаси, стъклени влакна и преработени метали. През 1999 г. броят на фабриките в ОАЕ достига 1695, работят повече от 145000 души и са вложени инвестиции, оценени на повече от 14 млрд. дирхами.
Големи промишлени центрове са Шаржа, Дубай, Абу Даби и Рас Ал Хайм.

Култура

ОАЕ съществува от 1971 г. като резултат от обединението на седем самостоятелно регулиращи се, управлявани от шейхове, емирства (Абу Даби, Аджман, Дубай, Фуджейра, Рас Ал Хайм, Шаржа и Ум Ал Куейн). Всяко емирство има своя културна идентичност, която е богата комбинация от арабски, ислямски и съвременни елементи. Първото писмено произведение в ОАЕ е Ал Жауахер Вал лали.
Тъй като 96% от населението е мюсюлманско, културата на ОАЕ е повлияна от исляма, но не се определя изцяло от него. Толерантността е типична за тази страна. Много църкви и индуски храмове съществуват тук. Има също така много азиатски и европейски училища и ресторанти. 88% от населението е градско. Правителството с помощта на фондации се е ангажирало с опазването на традиционното изкуство и култура на ОАЕ.
След основаването на държавата и развитието на образованието в страната се създават 11 обществени библиотеки и 30 културни групи, които изпълняват танци, драми и музика по време на фестивали, изложби и церемонии.
Основната цел на Министерството на информацията и културата е да насърчи и подкрепи културни събития в страната и в чужбина.

Политическа система, право и управление

От създаването на федерацията през 1971 г. седемте емирства, които съставят ОАЕ, се ползват със завидна степен на политическа стабилност. Политическата система на ОАЕ, уникална комбинация от традиционно и съвременно, подсилва този политически успех, давайки възможност на страната да развива модерна административна структура, като в същото време се запазва най-доброто от традициите.
Индивидуалните владетели на всякo от седемте емирства са част от Федералния висш съвет (ФВС), който представлява висшата федерална власт. Решения, вземани от Съвета, трябва да имат съгласието на поне петима от членовете му, сред които задължително трябва да са Абу Даби и Дубай. Президентът и заместник-президентът (министър-председател) се избират от Съвета на всеки пет години, но неофициално президентът е член на клана Ал Наян от Абу Даби, а заместник-президентът - на клана Ал Мактом от Дубай.
Президентът и неговият заместник назначават Съвета на министрите. 40-членният Федерален национален съвет (ФНС) включва представители на всички седем емирства. Той регулира федералните закони. Националната избирателна комисия (НИК), създадена през август 2006, позволява и на жените да участват във ФНС. Всяко емирство има и местно правителство.