Основната дейност на фирмата е в сферата на образованието, научно-изследователската, консултантска и развойна дейност и рекламно-издателската дейност.

"ПЕРУН-СПРИНТ" ЕООД организира и провежда квалификационни курсове, уроци и консултации за учещи и работещи по различни дисциплини.
Курсовете са групирани в три школи:
1. Езикова школа "СПРИНТ-М".
2. Школа за изкуства "МЕДИА-М".
3. Школа за наука и технологии "СОФИЯ-М".
Нашата визия е високо качество на образователните услуги на достъпни цени. Нашата мисия е да даваме на хората полезно ноу-хау. Нашите усилия са въплътени в успехите на нашите възпитаници.
За стандартен образователен курс във всяка от школите е необходимо в него да са записани най-малко петима курсисти. При по-малък брой записани курсисти и желание от тяхна страна е възможно да стартира курс с намален състав (мини-курс) или обучението да се провежда под формата на индивидуални уроци или консултации.
Предлагат се и дистанционни индивидуални уроци и курсове, които могат да се провеждат и на английски и руски език.

Езиковата школа "СПРИНТ-М" предлага езикови курсове по английски, руски, френски, български, немски, испански, португалски и италиански език. Курсовете са за три различни нива: начално, средно и високо. Завършването на пълния курс по всяка програма гарантира овладяване на трите основни езикови умения - четене, писане и устна комуникация - съответстващи на всяко ниво.

Школата за изкуства “МЕДИА-М” предлага следните курсове: литература, журналистика, изобразително изкуство, фотография, реклама и дизайн, фотомодели.

Школата за наука и технологии “СОФИЯ-М” предлага обучение в три основни направления: „Природни науки”, „Технологии” и „Обществени науки”. Провежда се за три различни нива: първо ниво (средно училище, кандидат-студенти, начална професионална квалификация), второ ниво (бакалаври, средно ниво на професионална квалификация) и трето ниво (магистър, PhD, високо ниво на професионална квалификация). Учебната програма на "СОФИЯ-М" включва голямо разнообразие от дисциплини: математика, информатика, физика, химия, биология, география, история, икономика, политика и др.
На особен интерес се радват курсовете за програмисти. Те са практически ориентирани, разделени са на три нива по 40 часа, в три варианта - дневни, вечерни и съботно-неделни.

От 2002 година в рамките на образователната дейност стартира подготовка за учредяване на PSP UNI - университет с четири факултета:
1. Факултет за информационни науки с катедри: Математика, Информатика, Статистика.
2. Факултет за природни науки с катедри: Физика; Химия; Биология; География, планетография и изследване на Космоса.
3. Факултет за социални науки с катедри: История; Политология и право; Икономика и мениджмънт; Филологии и медии; Социология; Изкуства, спорт и игри.
4. Факултет за технологии с катедри: Информационни технологии; Физико-химични технологии; Биотехнологии; Технологии за околната страна, планетарни технологии и космически технологии; Социален инженеринг и технологии.
През 2025 в рамките на образователната дейност стартира подготовка за учредяване и на международен университет - Университет на Европа, Близкия изток и Африка (EMEA University).

Издателският отдел на "ПЕРУН-СПРИНТ" ЕООД възпроизвежда и разпространява под различни форми научни и художествени произведения и актуална информация в областта на икономиката, политиката и културата.
В издателството на "ПЕРУН-СПРИНТ" ЕООД се извършва компютърен набор и печат, коригиране и редактиране на български и чуждоезикови /руски, английски и френски/ текстове. Издателството се специализира в нискобюджетни книжни и он-лайн издания.
Изданията на ПЕРУН-СПРИНТ могат да се поръчват по електронна поща на адрес: perun-sprint@psp-ltd.com
При поръчки онлайн или при закупуване на място от офиса всички книги са с 50% отстъпка.
От 2025 година в рамките на издателската и медийна дейност започна подготовката за създаване на многоезична телевизия PSP TV с два канала.

Приключенията на Ситалк. От Стримон до Киликия

Роман
Художествена литература
ISBN-10 954-9440-07-9
ISBN-13 978-954-9440-07-2
Корица: мека
Цена: 24 EUR
Изданието е в партньорство с издателството на СУ "Св. Климент Охридски"

Анотация:
„От Стримон до Киликия” е първият от поредицата романи „Приключенията на Ситалк”. Книгата пренася читателя двадесет и пет века назад във времето, за да го запознае с премеждията на тракиеца Ситалк и неговите приятели. Мястото на действието е басейнът на Егея – районът на Европа, където най-рано проникват цивилизационните процеси, зародили се в Предна Азия и Египет няколко хилядолетия по-рано. Приключенската сага се развива на фона на екзотични места и древни култури. От кълновете, хвърлени на пръв поглед небрежно в нея, израстват множество истории, които имат за цел по увлекателен начин да представят в цялата му красота едно отминало, но славно и значимо време.

1. Светилището (откъс от романа)

Лъвът бе самец и доста гладен. Усетил, че е забелязан, звярът престана да се крие, пристъпи гордо напред и след миг се хвърли върху младия тракиец. Отначало на Ситалк му се стори, че хищникът не е много бърз, и тази моментна заблуда подсили естествения импулс да избяга, да се покатери на някое дърво, на клон, където голямата котка не би могла да го последва. Тракиецът дори направи първите няколко крачки заднешком, но едрото туловище срещу него вече бе набрало нужната скорост и момъкът прозря безсмислието на отстъплението. Зениците му потрепнаха, а ноздрите потръпнаха, усетили миризмата на смърт. Той хвърли лъка и стрелите, стисна здраво копието в ръце и погледна дали ножът му виси на обичайното място на пояса. В следващия миг лъвът атакува, вдигнал предните лапи, с разпенена паст. Ситалк напрегна до пръсване всеки мускул, за да не позволи на удара на дясната лапа да отклони копието от мястото, където беше сърцето. Тласъкът обаче бе много силен и макар че острието се заби в гърдите на животното, не уцели точно. Звярът изрева от болка, за миг залитна встрани и пак се хвърли напред, при което копието се заби още по-дълбоко. От сблъсъка човекът бе избутан назад, но все още здраво стискаше копието, което за него бе единствената преграда пред смъртоносните зъби. Раненият хищник изгуби първоначалния си устрем, но силата му не беше изчерпана. Той гризеше и удряше дръжката на копието с дива ярост и само невероятната сила и ловкост на Ситалк го задържаха все още на крака на другия край на копието. Когато копието най-сетне се строши, лъвът беше загубил доста кръв. При следващата му атака тракиецът успя да забие счупената дръжка в устата му, светкавично да извади ножа и в момента, когато лапата на животното смъкна месото от лявото му бедро, да втъкне ножа в сърцето на котката. Това бе последното, което Ситалк си спомняше. В предсмъртната си агония животното го раздра и намачка безмилостно, а само забитата в гърлото счупена дръжка на копието му попречи да разкъса тракиеца. Така го и завариха девойките, дошли да се окъпят в Стримон – целият в кръв – негова и на лъва – и полузатиснат от животното, от което най-смелите гарвани и лешояди вече късаха кървави парчета.
А колко време Ситалк лежа така, никой не можеше да каже. Във всеки случай не много дълго. Иначе вълците, чакалите и лешоядите щяха да свършат своята жестока работа. Между безпаметствата младият мъж се свестяваше за кратко, колкото стоновете му да стреснат наобиколилите го твари, да им кажат, че по-лесно засега е да ръфат от вкусния труп на лъва, а този двукрак да си го оставят за десерт. И техните кръвясали сърдити очи и озъбени муцуни, от които се точеше кървава лига, се размиваха, за да отстъпят място на виденията.

***

И първото, което виждаше Ситалк, беше Земела, майка му, красива като богиня. И очите и го гледаха така, както гледаха само него – с обич и нежност, без страх и лъст, както гледаше другите мъже около себе си, свои ухажори, без горделива насмешка, както гледаше другите жени, свои съпернички. А мъже и жени край нея имаше непрекъснато и много бяха. Защото тя беше жрица при светилището на Дионис в южната част на земите на медите – там, където ставаха непрекъснато спорове с одомантите за ловна земя, за пасища и орница. Тук се стичаха хора от всички посоки на широкия свят. Поклонници оставяха своя дар на бога, молеха го да изпълни молбите им и се допитваха до прорицателките. Странници се отбиваха да преспят, че мястото бе сигурно – Диониса го тачеха на целия полуостров и никой не би посмял да оскверни обителта му с меч и огън. Династи, знатни мъже и воини се сбираха на свещеното място, за да решават с мир спорните въпроси. Тук намираха няколко дни покой траки от двете страни на Истъра и Пропонтида; скити от степта на север от Понта; гърци от Епир, Тесалия и Егея; перси, финикийци, лидийци, карийци и други народи от земята на Великия цар; илири от Запада. Макар и за кратко, обителта ги откъсваше от суровия, еднообразен живот, изпълнен с труд и борба за оцеляване. И от малък Ситалк гледаше тези неспирни шарени вървища от хора, които идеха незнайно откъде и заминаваха пак така неизвестно къде.
Самото светилище не беше от най-големите, нито от най-изкусно украсените. Една малка пещера в скалистия склон, доизчукана от длетото тук-там, в центъра на която стоеше олтарът. Около него, в ниши или направо на земята, хората оставяха по-трайните дарове. Отвън, пред пещерата, имаше друг олтар, по-голям, върху който се изгаряха жертвените животни или по-право части от тях – храната понякога не достигаше за хората. Малко по-долу, почти на брега на Стримон, се намираше ханът за поклонниците. Това беше голяма, оградена с груб плет поляна, в която имаше няколко кирпичени постройки. Тук живееха гъркът търговец Алексиос, майсторът ковач от племето одоманти Езбенис и ловецът от племето меди Мукаборис. И, разбира се, жрецът Вологез, който държеше светилището заедно с майката на Ситалк и с още две жрици – Ептасоко и Дрениса. Многоженството беше разпространено сред траките и да имаш само три жени, както Вологез, беше почти символ на безбрачие. Майсторът имаше четири жени, а ловецът – пет. Заедно с техните дечурлига това беше постоянното население на тази малка пара на светилището. По височините от двете страни на светилището стояха две кули-крепости – едната на одомантите, а другата на медите. И зорки очи се следяха едни други оттам. Но на светилището никой не би дръзнал да навреди, защото всички се бояха от гнева на Дионис.
А постъпленията в светилищата зависеха колкото от почитта към бога, толкова от уменията на неговите служителки. Жрици обикновено ставаха кръгли сирачета. Нямаше кой да ги храни и да ги вземат жени на Дионис за тях бе спасение от мизерен живот и най-често от смърт. Майката на Ситалк се грижеше с Ептасоко и Дрениса и за хана, и за светилището. Освен ритуалите и обслужването на гостите-поклонници младите жени трябваше да работят в светилището, в хана, в гората или на полето. И тази работа не бе по-лека от мъжката. Трите жени разгадаваха сънища и случки, а Земела беше и прорицателка. Търсеха я много да предсказва. Защото освен красота, изкусна мисъл и живо слово, тя имаше и дарбата да вижда напред. И още оня магнетизъм, така нужен на добрата гадателка.
А Вологез беше от племето на македоните. Красив беше Вологез – висок и строен. Рус и синеок. Когато се промъкваше към елен със стрела в тетивата, станът му ставаше мек и гъвкав като на рис. Когато стегнеше мускули, сякаш се превръщаше в камък и на човек му се струваше, че бронзов меч ще се строши в него. А смехът на Вологез беше като планински поток, притиснат от твърда скала – дълбок и гърлен. Така – шепнеха хората – звучеше смехът на самия Дионис. Но най-поразяващото у Вологез бе мъдростта му. И ако Земела я търсеха да гадае сънища и да предсказва неясното бъдеще най-много жените и младите воини и странници, Вологеза го диреха старите вождове и старейшини, които имаха да решават важни въпроси на племената и родовете – за война и за мир, за преселения, за разчистване на нови земи, за отговори на чужди пратеници. Много бе видял Вологез, но освен зримото виждаше той и онова скрито, що само мисълта може да види.
И на трите Дионисови жрици отдаваше Вологез дължимото. От Ептасоко имаше три момичета, от Дрениса – три момчета. А от Земела – само Ситалк. Трите жени познаваха много мъже измежду поклонниците, но знаеха билки, които обезсилваха мъжкото семе. И идваха дни, когато всяка една от тях спираше отварата и спеше само с Вологез. И тогава Великата майка я даряваше да изпита нейната участ. Само към Земела се скъпеше богинята. „Че е дръзнала да се нарече като нея” - шушукаха някои жени. „От завист за красотата и дарбите и” – говореха други. „Тайно пие от билките” – подмятаха трети.
Но дойде време и Земела се усети несама. То бе времето, когато посещаваше ложето на Вологез. Но бе и времето, когато в храма на Дионис се появи Исант.
А воинът Исант идеше от племето на одрисите. И той бе като Вологез красив и силен. И той като него тачеше Дионис и с охота приемаше най-сладките му дарове – жените и виното. Но македонът лъхаше на горски оман и на мъдрост, а одрисът – на коне и битки. И кучетата в храма радостно лаеха и скачаха по Вологеза, а никакви ги нямаше, когато спираше пред хана Исант. А много жени бе имал Исант. Мълвата носеше, че преспал дори с една от дъщерите на царя на кробизите. Дали бе истина, никой не знаеше, но в нейния род се появиха много мъже с това име, а един от тях стана цар на всички кробизи в края на четвъртия век преди нашата ера и се прослави с богатство, разкош и красота.

Приключенията на Ситалк. Предсказанията

Роман
Художествена литература
ISBN 978-954-9440-13-3
Корица: мека
Цена: 24 EUR



Анотация:
„Предсказанията” е вторият роман от поредицата „Приключенията на Ситалк”. Романът разглежда събития между 492 и 491 г. пр. н. е. Персийският пълководец Мардоний, ранен по време на похода си в Тракия, се завръща в Персия. Мариска, първата любима на Ситалк, забременява и ражда неговите първи деаца – момченце и момиченце близнаци – в светилището на Горния Стримон при Земела и Вологез. Тя влиза и в свещен брак с Пердика, сина на македонския цар Алексъндър Филелин. Тракийские жреци правят първи стъпки към консолидация за обща борба срещу господството на могъща Персия.

1. Призованите (откъс от романа)

Пролетта на 492 година преди Христа разцъфваше неудържимо в Халкидика. По тези ширини на Европа сезонът настъпваше рано и бързо преминаваше в лято. Небето искреше в лазурносиньо, слънцето светеше ярко, въздухът беше топъл и свеж, пропит с миризмата на сол от близките заливи на Терме и Стримон. По пътя, виещ се край езерото Болбе, в равен ход яздеше конник.
Конникът носеше къса кожена туника, препасана с колан и удобни кожени ботуши, пристегнати с кожени ремъци до под коляното. Отпред на туниката имаше голям нагръдник от чисто злато, а по ръкавите и краищата и лъщяха едри златни пулчета. Коланът беше също богато инкрустиран със злато. Със злато бе покрита и дръжката на махайрата, втъкната в него. На шията си пътникът носеше масивна златна торква. Тежки златни пръстени имаше и по ръцете му.
Конят бе красив черен жребец с богата сбруя, обсипана със сребърни инкрустрации. От чисто сребро бяха и набузниците, и наносникът.
Хубавият кон и богатото облекло издаваха високо положение и необичайно бе, че странникът е сам, защото парадинасти и други знатни люде по това време пътуваха с големи дружини. Очевидно, той бе от онези първенци, които се осланяха повече на собствените си умения и на тези на коня си, отколкото на телохранители и оръжия. Все пак, носеше отзад на седлото кръстовидна желязна брадва, както и колчан със стрели.
Личеше, че конникът разполага с време, защото не бързаше, от време на време спираше коня и оглеждаше местността, като вдишваше с пълни гърди ободряващия въздух. А околността наистина предлагаше вълнуваща гледка. Езерото искреше на слънцето и едри риби скачаха над повърхността, като допълнително люшкаха кристалните води, браздени от повеите на вятъра.
Но скоро конникът забеляза пресни следи по глинестата почва на пътя и държането му се промени. Той скочи от коня и го поведе за юздата. Направи така, защото следите издаваха, че тези, които са ги оставили, са съвсем наблизо. Конят очевидно отгатна промяната у стопанина си и започна да стъпва съвсем меко, дори спря да пръхти. И наистина, скоро зад един хълм се видяха коне, които пасяха, пазени от двама воини. Нашият странник преброи дузина коня. Значи десет воини бяха наблизо, заети с нещо. След като помисли малко, пътникът реши да се покаже на пазачите. Затова се метна на седлото и насочи коня към тях в тръс.
Като го видяха, бойците размениха няколко думи и единият препусна по една пътека, виеща се между два скалисти сипея, а вторият извади стрела от колчана си и я нагласи в лъка. Виждайки тези приготовления, странникът викна отдалеч:
- Ида сам и с мир. Жрец съм от македоните и минавам оттук на път към Стримон, със задача от нашия цар.
Като чу това, бригът, защото именно към племето на бригите се числеше пазачът, отпусна лъка, но продължи да гледа изпитателно приближаващия се жрец. Но преди странникът да достигне до него, от пътеката в галоп се върна вторият пазач, а малко след него тичешком се появиха и останалите десетина бриги.
Нашият пътник слезе от коня и се представи:
- Аз съм Спокес, жрец и съветник на царя на македоните. Отивам в Светилището на Средния Стримон, за да се срещна там с други жреци измежду по-големите племена. Минавам оттук, за да се видя с вашия жрец Бригес и да вървим заедно към Светилището.
- Хубаво, добре си дошъл при нас, страннико – рече десетникът на бригите. - И ще те заведем в парата при Бригес. Но искаме първо да свършим една работа тук. Две кучета от лагера на персите – мъж и жена - са тук наблизо, следим ги от половин ден. Пратени са да търсят храна явно, но и не само това правят двамата. Сквернят земята ни. Лесно ще им прережем гърлата тук и сега. А после, ако е рекъл Сабазий, ще отидем на гости и на самия Мардоний. Нашето племе от доста време вече се готви да навести хищника в лагера му.
- Добре говориш, водачо – рече жрецът. – Но струва ли си да петните имената си на воини, като нападате сами жена и мъж, които, както казвате, се отдават на насладите на Великата майка? Не е това дело, достойно за доблестни воини. И съветвам ви като жрец да не гневите боговете с това убийство. А и сами от лагерите на персите се отделят само местни хора, които знаят езиците и нравите ни, та така ще убиете сигурно не персиец, а трак и неговата жена, вероятно робиня от траките или от народите на Азия. Още повече, види се голямо начинание готви вашето племе, макар и необмислено, струва ми се, за което се надявам да поговоря с Бригес. И не е добре да изгубите благосклонността на Бога-слънце и Богинята-майка точно преди похода ви срещу Мардоний.
Думите на жреца изглежда оказаха влияние върху бригите, защото след кратко съвещание помежду си те се отказаха да нападат неблагоразумните натрапници и поведоха Спокес към своята пара.

***

Астарта бе тъжна през този ден. На следващото утро Ситалк трябваше да замине на борда на една триера за Киликия заедно с други тракийски бойци от армията на Мардоний, персийския военачалник, пратен от Дарий да възстанови поразклатилата се след Йонийското въстание власт на персите в тази част на огромната империя.
Ситалк също бе тъжен и много объркан. Той се колебаеше какво да предприеме. Дали да побегне от лагера на персите и да се върне в Светилището при Земела и Вологез, или да приеме съдбата си и да продължи навътре в империята на персите. И първото бе интуитивно по-желано, но се боеше Ситалк, че неговото бягство в Светилището може да донесе беди на Мариска, а също и на самото светилище. Ако Мардоний се разгневеше, той можеше да прати войници на север, които да унищожат всичко, което бе свидно на Ситалк досега. И Ситалк реши да не бяга, а да продължи напред. Но тъжно му бе, че ще остави родната си земя и близките си. Беше му тъжно за Земела и Вологез, за Мариска, а и за Астарта, която той също бе обикнал.
И той погледна очите на хубавата асирийка. Тя го гледаше също и сълзи се стичаха по очите и. И когато се целуваха, тези солени сълзи влизаха в устата му. И той усещаше горчивината им. И сълзите, и спазмите на телата им приспиваха сетивата. Та затова Ситалк не усети бригите, които вече дебнеха, скрити в края на поляната, където двамата млади се бяха усамотили...
Но боговете закрилят любовта. И чрез намесата на жреца Спокес те спасиха Ситалк и неговата красива приятелка от сериозна заплаха.

Приключенията на Ситалк. Походите

Роман
Художествена литература
ISBN 978-954-9440-09-6
Корица: мека
Цена: 24 EUR


Анотация:
„Походите” е третият роман от поредицата „Приключенията на Ситалк”. Фригиийският жрец Мидас пътува от Тракия през Фригия до Киликия, за да открие Ситалк и неговите приятели. Намира ги в дома на богатия финикийски търговец Кадмос в град Тарс. Тук се оформя съюз между траки и финикийци за обща борба срещу персите. Ситалк и неговите бойни другари, които отплават за Елада с морския поход на Датис и Артаферн срещу Атина и Еретрия, имат за задача да изградят тракски флот, за да пренесат борбата на траките за независимиост от Персия и по море. Докато Мидас продължава пътя си на юг към Египет, за да включи в съзаклятието египетските жреци, Ситалк и другарите му участват в приключения по суша и вода и са въвлечени в похода на Ксеркс срещу Елада.

1. Походът на фригийския жрец (откъс от романа)

Пътят на Мидас бе дълъг. Премеждия, случки и срещи пълнеха дните му. А между тях, в самотните си преходи, жрецът с наслада се отдаваше на безчетните си спомени.
Едни от тях –летливи като птиците в небето – бяха личните спомени на жреца. Болезнени или сладостни, те миришеха на полски треви и море, на младост, любов и свобода.
Други пък – трайни като земята - сякаш оживели от редовете на древното фригийско писмо – прочетени или чути от неговите учители-жреци бяха образи от славното минало на фригите. И те бяха с дъх на стари пергаменти и папируси, на оръжие, кървави битки и величие.
И ако личните спомени връщаха Мидас до няколко десетилетия назад, то чутото от неговите учители го връщаше във времето със столетия.
И с гордост си спомняше Мидас разкази за славното минало на фригите. Това племе първо сред траките създаде свои държави, може би защото беше най-близко до древните цивилизации на Египет и Месопотамия. И това се случи донякъде заради хетите. При царя на хетите Муваталис, който царуваше от 1305 до 1287 година преди Христа, хетите бяха оградени от силни врагове. На север кашките превърнаха военния съюз на своето племе в държава. На юг бе хилядолетният Египет. На северозапад бяха земите на Троя, която ахейците наричаха Илион, а хетите - Илиуса. И за да укрепи позициите си на запад, Муваталис помогна на Алаксандус, един от претендентите за престола на Троя. Така хетите, след като бяха завладели земите на Арцава и Луку на запад, си осигуриха и съюз с Троя.
Но около 1260 година преди Христа народите в западната част на Мала Азия започнаха да се бунтуват, властта на хетите там отслабна. И десет години след това падна и Троя под ударите на нашествениците ахейци. Ахейците не успяха да се задържат там и хетите възстановиха позициите си, като си върнаха и Троя. Но размириците позволиха на фригите да настъпят от проливите на изток. И те увлякоха със себе си и бриги и мизи. И станаха съседи на хетите. И в един момент стъпиха в Троя. И чрез хетите се запознаха с културата на изтока. Развита и мамеща, тя ги караше да се стремят към нея, да вземат ценното от новите съседи. И фригийска Троя просъществува в съседство с хетите. И когато през 1200 година преди Христа хетското царство се разпадна на шест по-малки царства и други независими области, Троя се задържа още малко – до около 1180 година преди Христа, когато ахейците отново я превзеха и опожариха в Троянската война.
И ахейците започнаха да завладяват западното крайбрежие на Мала Азия, но фригите и някои по-малки хетски царства повикаха на помощ бриги, мизи и тини. И фригите оглавиха всички траки в Мала Азия и създадоха тракийски военен съюз. И през IX и VIII век преди Христа Гордий създаде Велика Фригия в централната част на Мала Азия. Столица на държавата стана новооснованият град Гордион. Втори по значимост град беше Анкира – фригийско-хетски град, предшественик на днешна Анкара. В центъра на държавата беше създаден и фригийският свещен град Песинунт, който траките почитаха като град на Кибела – Великата майка на боговете. И почнаха да се строят мавзолеи за умрелите фригийски царе. И процъфтяваше кастата на жреците. И се простря Фригия да река Херма на запад, до Сарди и до Средиземно море. И първи сред траките фригите създадоха писменост и я използваха за държавни надписи. И фригите строяха укрепени градове по границата с Асирия – разделителна черта между траки и семити.
Но всичко бе преходно. На изток нарастваше силата на Асирия. Шарумкен II, когото ахейците наричаха Саргон II, бе владетелят, който си постави за цел да унищожи Фригия.
И ето как стана това. След като Асирия завладя хетското царство Хамат, съюзниците на Хамат – Арвад, Симира и Дамаск – се съюзиха с Каркемиш. И Пизири, владетелят на Каркемиш, чувствайки се застрашен от Асирия, се обърна към фригийския цар Мидас, когото асирийците наричаха Митаа, с предложение за съюз срещу Асирия. И повод за новата война стана именно писмото от Пизири до Мидас, което някои дори казваха, че е фалшиво, съчинено от Саргон, за да оправдае своята агресия. Така или иначе, хетските царства и фригите бяха съюзници в тази война срещу Асирия. Към тях се присъедини и кавказко-малоазийското царство Урарту на Руса I. Саргон II разгроми войската на Урарту и това принуди Мидас да сключи мир с Асирия.
Но войната отслаби и двете страни. И те станаха уязвими, и оказаха по-слаба съпротива на кимерийците, които се преселиха в Мала Азия, прогонени от скитите в края на VIII век преди Христа от родината си на север от Понта.
А по петите на бягащите кимерийци нахлуха преследващите ги скити. В 705 година преди Христа скитите разгромиха войските на Саргон II, а той самият загина в битката. Скитите разгромиха и Фригия, а цар Мидас се самоуби. И скитският удар беше толкова силен, че държавата на фригите се разпадна и се възстановиха племената сред траките в Мала Азия.
И тракийските племена, които дотогава бяха предвождани от фригите, имаха различна съдба. В източната част на Мала Азия тракийските колонисти, предимно фриги, попаднаха под властта на Асирия. В североизточната част на полуострова, в земите на Урарту, където се бяха изтеглили след ударите на кимери и скити, фригите поставиха началото на арменската народност. В централната част на Мала Азия едни племена сред траките възстановиха военно-племенната си организация, а други влязоха в състава на късните хетски държави. А на изток фриги, витини и мизи влязоха като федерати в Лидия.
Лидия първоначално беше автономна област в хетското царство. Египтяните наричаха лидийците „турша”, споменавайки ги за първи път в папирусите си през 1245-1234 година преди Христа като част от морските народи, нападнали Египет. После Лидия стана област на Фригия, а независимостта си получи при цар Гигес, наследник на управители на служба при фригите. И Гигес, както и фригите преди това, възприе хетската държавна традиция, името му от хето-лувийски значеше „прародител” – подходящо за основател на нова царска династия. Това стана през 687 година преди Христа. И Лидия бързо завзе по-голямата част от земите на разорена Фригия. Но през 654 година преди Христа Лидия беше разгромена от кимерийците. Сам Гигес падна на бойното поле. Синът му Ардис, след тежки войни успя да освободи страната от кимерийска власт. И започна война и срещу ахейските завоеватели, водени от Милет. Следващият лидийски цар Алиат продължи войната срещу гърците и покори Приена и Смирна, но не можа да се справи с Милет. А и гражданите на Клазомена разгромиха лидийската войска в края на VII век преди Христа.
Но на изток се появиха нови сили. Мидия и Вавилон заедно унищожиха Асирия и Лидия беше заплашена от новите си съседи. През 592 година преди Христос Мидия нападна Лидия. На 29 май 585 г. пр. Хр., по време на сражение при река Халис, настъпи слънчево затъмнение и изплашените лидийци и мидийци, като приеха това за божествен знак, сключиха мир с посредничеството на Нововавилонското царство. Граница между Лидия и Мидия стана река Халис.
Освободена от опасността от изток, Лидия поднови настъплението си на запад и на юг, срещу независимите витини, кари и пафлагонийци. Непокорени останаха южните части на Мала Азия в Ликия и Киликия. Синът на Алиат, Крез, се намеси и в борбата за проливите, но той се оказа и последният цар на Лидия.
И през 549 година преди Христа персите при Кир II завладяха Мидия. И Лидия обяви война на Персия, но след тригодишни военни действия персите разгромиха армиите и гарнизоните на Крез. И заедно с цяла Лидия покориха и всички траки в Мала Азия, а също и малоазийските гръцки градове по крайбрежието.
Това бе историята на фригите, такава, каквато я знаеше Мидас. От техния възход до сегашното им положение на поданици на Великия цар. И Мидас с тъга си мислеше, че ако не беше нашествието на кимерите и на преследващите ги скити може би неговата родина щеше да е все още силна и независима държава. Може би. Но явно волята на боговете е била такава. Как само си играят те със смъртните и техните царства! И колко често братски народи по прищевките на боговете се хвърлят в кръвопролитна борба, вместо да се обединят и да живеят в мир и благоденствие. Та нали самите кимери бяха толкова близки на фригите! Траки, кимери и фриги от векове живееха по крайбрежието на морето, което гърците наричаха Понтос Евксинос. На север и на изток от устието на Истрос до върховете на Кавказ бяха кимерите. На заад от морето и на юг до Византион и Проливите бяха многобройните тракийски племена, неоглавени все още от едно племе. На юг от морето, в Анатолия, бяха фригите. Като три клонки на лавров венец, от онези, които по-късно гърците щяха да дават на победителите в игрите в Олимпия, тези три братски народа ограждаха морето!
Но ето, боговете хвърлят камъче в морето на човеците, а то предизвика в хорското море вълни на придвжване и преместване, каквито истинско камъче би предизвикало при хвърляне в спокойни води.
През VIII век преди Христа кимерийците все още заемаха северните брегове на Понта, от устието на Истър до Кавказ. И имаха силен военен съюз между племената си, и постепенно настъпваха към Мала Азия и Предна Азия, и водеха постоянни войни с Фригия, Асирия и Урарту, но основната им маса оставаше на север от Кавказ.
Но в края на VIII век преди Христа масагетите изтласкаха скитите на запад от Аралско море. И скитите настъпиха към земите на кимерите. Пред лицето на тази опасност кимерите свикаха своето народно събрание, за да решат какво да предприемат. И едни настояваха да се тръгне към нови земи, а други искаха война, за да бранят земята си. И понеже не можаха да решат спора, почнаха битки помежду си, при което се проля много братска кръв, но никоя група не надделя отново. И накрая кимерите се разделиха на три.
Едната част от тях се засели в североизточната част на Мала Азия, около град Синопа. През 705 година преди Христа кимерийците, що поеха към Мала Азия, нанесоха удар на асириския цар Саргон II, който падна убит в битката, а после на Фригия. Така те трайно се настаниха в източната и централната част на Мала Азия, а и в Кападокия. Асирия, предвождана от цал Асархадон, води дълги и тежки войни с кимерийците и през втората третина на VII век преди Христа успя да спре настъплението им към Месопотамия. Кимерийските военни съединения достигнаха до северните територии на Египет, но фараон Псаметих I ги отблъсна още на границата.
В западната и централната част на Мала Азия кимерите водиха тежки войни с Лидия в средата на VII век преди Христа. Първоначално бяха разбити от войските на цар Гигес, но след няколко години нанесоха поражение на лидийците, при което в битката падна и самият техен цар. После наследникът на Гигес – лидийският цар Адрис – нанесе поражение на кимерийците, след което те не можеха вече да възстановят военните си сили.
Други кимерийски племена се заселиха в Тракия, между устието на Истъра и Проливите, и се вляха в тракийското море, защото траки и кимери бяха разклонения на един народ. И по пътя си често Мидас попадаше в селища, които бяха кимерийски, но вече се смесваха с околните траки, защото бяха като кораби в тракийското море, а и защото говореха почти същия език като техния.
Трета група племена останаха на земята си и вляха се в племената на скитите, което бе лесно, защото кимери и скити също бяха близки народи. И това стана през VII-VI век преди Христа. И кимери и скити заживяха заедно на северния бряг на Понта и на югоизток до Кавказ...

***

Смесените села на траки и кимерийци, през които минаваше пътят на Мидас, сега бяха в земите на одрисите. Нямаше по-силни по това време траки на юг от Хема. С тях не пожела да се захваща и Дарий през 513 година преди Христа, когато тръгна на поход срещу скитите. Задоволи се царят на царете само да ги предупреди да не му се изпречват на пътя.
Ето как стана това. Когато персийските части стигнаха реката Артекс в земите на одрисите, Дарий показа едно място и заповяда всеки войник като мине оттам да хвърли камък. И след като цялата армия се изниза оттам, на мястото останаха огромни хълмове с камъни. Това бе посланието, което Дарий отправи към одрисите – да разберат колко многобройна и силна е персийската армия. Така бе маркирана и границата между перси и одриси, а одрисите се признаха за подвластни на Дарий.
Но случи се така, че, макар и неволно, Дарий със своя скитски поход помогна донякъде на одрисите да се обединят и да създадат силна държава под предводителството на Терес. Защото върховни вождове имаха одрисите и много преди персите да стъпят в земите им, но пръв Терес се обяви за цар и превърна одриската държава в царство. Разгромените от персите гети и другите по-слаби тракийски племена потърсиха помощ и закрила при силните одриси срещу перси, а след това и срещу нахлулите по петите им скити, но също и срещу гърци, които се изсипваха на удобни места от крайбрежието от своите кораби, и прогонваха, избиваха и асимилираха местното тракийско население от брега.
И Терес не връщаше назад никого. На всички траки се стремеше да помогне, всички да подкрепи. Но докато персите бяха върховните господари по неговите земи, Терес на бе в състояние да утвърди своята власт, нито да присъедини към своето царство така примамливите земи на югоизток – около Пропонтида. Персийските гарнизони, а и тези на гърците, попаднали под персийска власт, държаха здраво всички стратегически места по крайбрежието и устията на големите реки.
По-късно, доста време след пътуването на Мидас към Киликия, след битките при Саламин и Платея, Терес осъзна, че може да почне одриското разширение на югоизток. Същото почна да прави и другото голямо тракийско царство, на запад от Тересовото – македонското царство на Александър Филелин.
Но освен на югоизток, Терес гледаше и на югозапад – към златоносните рудници на Пангей, където бяха едоните, но и други тракийски племена. И одриската държава се разширяваше и в тази посока след оттеглянето на персите. И стигна Терес до Абдера, но и по-нататък се простря влиянието му – чак до земите на едоните. И едоните признаваха неговата сила. Но признаваха те и силата на Александър I, който разширяваше владенията си на югоизток. Между двете силни царства, едоните и народите между Нестос и Стримон се стараеха да признават и двамата тракийски властелина. И когато Терес бе наследен от сина си Спарадок, ковачите край Пангей сечаха сребърни монети за него и с неговия лик. И тези тетрадрахми се използваха и от одриси, и от македони, и от гръцките колонии по Тракийското море...
Тези събития ставаха напред, в бъдещето, но още по време на пътуването си към Азия Мидас предусещаше, че двете големи тракийски царства в Европа – на одрисите и на македоните - щяха да стигнат до пряк сблъсък.
- Дали? И кой ще да се наложи? – питаше себе си Мидас.

Моделиране и регулиране на финансови и застрахователни пазари

Монография
Научна литература
ISBN 978-854-9440-21-8
Корица: мека
Цена: 24 EUR
Анотация:
С развитието на финансовите и застрахователните пазари и с новите предизвикателства, пред които те са изправени – глобализацията и взаимносвързаността – рискът от тежки финансови кризи, като тези, сполетели света през последните десетилетия, става все по-висок. Адекватната регулация на финансовите и застрахователни пазари се превръща в първостепенна необходимост, за да се гарантира стабилност на финансовата и застрахователната система и нормално функциониране на икономиката. Затова и регулаторните рамки непрекъснато се развиват, като използват все по-сложни модели и налагат все по-детайлизирани правила за поведение.
Предмет на изследване са методите за моделиране и регулиране на финансовите пазари. Целта е да се анализират съществуващите методи за моделиране и регулиране на финансови и застрахователни пазари и да се предложи инструментариум за тяхното усъвършенстване в някои аспекти.
Книгата е предназначена за студенти, изследователи и бизнес-експерти в сферата на финансите, застраховането, финансовата математика, актюерството, теорията и управлението на риска.

Адитивни процеси във финансите

Монография
Научна литература
ISBN 978-954-9440-17-1
Корица: мека
Цена: 24 EUR



Анотация:
Темата на монографията е свързана с приложението на адитивни процеси, техни обобщения и частни случаи за моделиране на явления на финансови и застрахователни пазари - област на изследване, която добива широка популярност през последните десетилетия с бързото навлизане на математиката и особено на теорията на случайните процеси в застраховането и финансите.
Обект на изследване са използваните адитивни процеси и техни модификациикакто и някои модели на изменение на капитала, които се използват в застрахователната и финансовата математика, и където се прилагат изследваните стохастични процеси.

Анализ на риска от наводнения

Монография
Научна литература
ISBN 978-954-9440-16-4
Корица: мека
Цена: 24 EUR


Анотация:
При бедствия държавите попадат в среда на риск и неопределеност, която се характеризират със сложност и динамичност. Наводненията, като специфичен вид природни бедствия, изправят държавните институции пред сериозни предизвикателства, свързани с организиране на защитата чрез задействане на сложен комплекс от управленски връзки за мобилизиране на разнообразни ресурси. За да може ограничените ресурси за защита да се разпределят и използват целесъобразно, е важно съответните институции да разполагат с колкото може по-пълна информация за възможната поява и последствия от наводненията.
Монографията предлага инструментариум за усъвършенстване на анализа на риска от наводнения.

Състояние и развитие на здравния туризъм в България

Монография
Научна литература
ISBN 978-954-9440-15-7
Корица: мека
Цена: 26 EUR
Анотация:
Своеобразен „износ на място”, туризмът спомага за приобщаване на българската икономика към европейските стандарти, за включването и в процеса на световната икономическа интеграция.
Един по-безпристрастен анализ на състоянието на българския туризъм обаче показва, че все още не се реализира мащабна национална, регионална и местна политика, насочена към ефективното използване на туристическите ни ресурси. Днес България повече от всякога се нуждае от ясна стратегия, воля и действия за повишаване на качеството и ефективността на туристическата ни индустрия. Една от основните пречки за ефективно използване на туристическите ресурси е неравномерното географско разпределение и несъразмерният подотраслов спектър на туристическата ни индустрия. Основната част от туристическата ни инфраструктура е съсредоточена по крайбрежието и силно изразен е превесът на морския рекреативен туризъм, който има сезонен характер и е на границата на изчерпване на своя потенциал за растеж. Съществува необходимост от разработване на нови и неусвоени туристически ресурси, каквито са балнеоложките ресурси.
Със застаряването на населението в Европа (хората на възраст над 65 години на Стария континент, които раполагат и със свободно време, и с покупателна способност, представляват днес повече от 20% от цялото население на Европа), нарастването на броя на туристите със затруднена мобилност и специфични нужди (очаква се те да са 127 милиона в света през 2020 година) и все по-изявеното търсене на здравни услуги в световен мащаб здравният туризъм се превръща в бързо развиваща се индустрия в редица страни – Тайланд, Сингапур, Малайзия, Дубай, Турция, Бразилия, страните от Източна Европа. В този конкурентен пазар България има огромен потенциал да развие здравен туризъм с акцент върху балнеология (Medical SPA) и уелнес СПА (Wellness SPA). Възможността и необходимостта за специализация в балнеологията и СПА туризма допълнително определят актуалността на темата.
Обект на изследването е здравният туризъм в Република България и по-конкретно териториалната система на СПА туризма.

Икономическа и политическа сигурност на държавно и междудържавно ниво

Монография
Научна литература
ISBN 978-954-9440-23-2
Корица: мека
Цена: 28 EUR
Анотация:
В условията на динамично променящи се общество и природа значението на сигурността нараства. При управлението на сигурността държавите попадат в среда на риск и неопределеност, която се характеризира със сложност и динамичност. Ето защо е важно съответните институции да имат колкото може по-пълна информация за възможните появи и последствия от кризи, както и да разполагат с ефективна стратегия за управлението на риска и сигурността.
Целта на монографията е да се предложи иновативна методология за анализ на икономически и политически рискове на държавно ниво, както и на взаимодействията между държавите в контекста на икономическата и политическата сигурност и да се приложи тази методология за конкретни държави. Във връзка с тази основна цел са поставени следните задачи:
1. Разработка на методология за анализ на политически и икономически риск и сигурност на държавно ниво – понятия, общи модели, детайлизирани модели, индикатори и измерители.
2. Приложение на методологията за изследване на полюсите в съвременния свят.
3. Прилагане на методологията за изследване на взаимодействията между полюсите в съвременния свят.
В монографията авторът се опитва да представи двете основни тенденции в съвременния свят, свързани с отношенията между центровете на сила – тенденцията към еднополярност и тенденцията към многополярност. Тези две конкуриращи се тенденции до голяма степен ще оформят международните отношения в близко бъдеще.

Към Сириус

Стихосбирка
Художествена литература
ISBN 978-954-9440-18-8
Корица: мека
Цена: 24 EUR






Анотация:
Дванадесетостишията на тази поетическа сбирка ни извеждат от ежедневието на обикновения човек, през радостите и скърбите, високо до звездите.

През Млечния път

Стихосбирка
Художествена литература
ISBN 978-954-9440-14-0
Корица: мека
Цена: 24 EUR





Анотация:
Изящна поетическа колекция от осмостишия, където зад простите радости в живота на лирическия герой се крият мъдрост, сила и стремеж към тихо земно щастие, но и протест срещу суровата действителност и безмилостното усещане за преходността на човешкия живот.

Сладък дим

Стихосбирка
Художествена литература
ISBN 978-954-9440-19-5
Корица: мека
Цена: 24 EUR







Анотация:
Сбирка от десетостишия, в които вечните мотиви на човешкото битие са поднесени по един неповторим художествен начин.

Успение

Роман
Художествена литература
ISBN: 978-954-9440-24-9
Корица: мека
Цена: 28 EUR




Анотация:
Цикълът романи „Междуцарствие” е посветен на епохата на византийското робство – от 1018 до 1187 година – разделяща Първото от Второто българско царство.
Романът „Успение” е първият от цикъла. Той обхваща периода от падането на България под византийска власт до навечерието на въстанието на Самуиловия внук – цар Петър Делян.

2. Успение Богородично (откъс от романа)

Тръгни по ранина, през утрин синя...
О, сладък божи ден!

Денят беше 15 август 1018 година. На този ден бе се споминала Дева Мария – майката на Христос. Народът го наричаше още Голяма Богородица, за да го отличава от Малката Богородица, деня на нейното раждане – осмия ден на септември – а и за да помни по-лесно и да почита тези два светли празника.
И особено тачеха този ден жените, защото Богородица, покровителка на майките, благославяше на този ден семействата им и даваше здраве на децата им. Бездетните жени принасяха жертва с молба за майчинство.
А на този ден именници бяха и Богомир, Богдан и Божена – трима толкоз скъпи за Драгомир хора. Богомир беше бащата на Драгомир. Богдан бе най-добрият му приятел от детинство. Сестрата на Богдан – Божена – бе изгората на момъка.
И в дома на Драгомир майка му Силена още от предния ден подготвяще блюда за трапезата – варено жито и каша от пиле, а в зимника вече бяха подредени специално избраните първи гроздове, а също големи купи с дъхав горски мед. В нощвите отлежаваха готовите за другия ден пити.
На този ден местният боил Ивац имаше обичай да празнува също. И крепостта му под върха, където беше подредил укрепения си дом, се изпълваше с хора от близки и далечни краища. Обичаха хората в околността този празник още от времето на Климент и Наум. Обичаха и гостоприемството и щедростта на Иваца, Самуиловия верен войвода. Обичаха и мястото, където Ивац бе вдигнал палата си – най-вече заради чудните градини, които майката, а след като тя се помина, и невестата на Ивац поддържаха от години, и които бяха по-красиви от царски...
Драгомир дълго не заспиваше предната вечер, защото мислеше за това как ще срещне на другия ден Божена и как ще и се врече. Хубава беше Божена. И образът и пъдеше дълго съня от младия мъж. Искаше да стане рано другата сутрин, за да свърши много неща. Първо трябваше да види старата Ягода, местната врачка, от която майка му на този ден искаше да и донесе китка здравец, защитена от уроки и магии. Но този път Драгомир щеше да поиска от баба Ягода две китки – една за майка си, сиреч за Богомир и за целия техен дом, и друга, която искаше да даде на Божена. После щеше да занесе двете китки и на стария отец Наум при новия господарски параклис – да ги освети и той. След това цялото семейство се събираше да почете Богородица и името на баща му в малката къща на края на селото. А към пладне щяха всички да възлязат на хълма – в господарския палат, където щяха да ядат и пият на воля с много други от близки и далечни краища, защото Ивац посрещаше добре всички този ден. А накрая, като притъмнее, щяха да слязат всички заедно – роднини и приятели – и със смехове и закачки да се изпратят по къщята. И в късна доба, когато всички заспят, Драгомир щеше да се срещне с Божена, на тяхното любимо място, при големия стар дъб на края на селото. И тогава щяха да се врекат...
Искаше момъкът пръв да стане на тоя ден, но позакъснелият сън и утринният хлад го омаяха и задържаха в постелята, та като се събуди, Силена вече шеташе до огнището. Майка му се засмя на бушавата му глава и му подаде кошниците с дарове за баба Ягода и за отец Наум. Във всяка кошница имаше ръжена пита, грозд, яйца, гърненце с мляко, буца сирене и паничка с мед, а и по една медна пара, грижливо увита в конопена кърпа.
Момъкът пое през ливадите. Горе се виждаше част от укрепения дом на Ивац, кацнал на хълма Пронища, от който бе взело името си и малкото селце на Драгомир – Прониш. Драгомир се бе качвал на този недостъпен хълм с широко равно било и тучна земя. Оттам се виждаше голяма част от долината. Сутрин, когато първите лъчи на слънцето изпълваха ниското със светлина, утринната мараня превръщаше светлината в сияние, а река Дявол лъщеше най-долу като сребърна змия. В ясно време се виждаше и по-далечната Осъм. А над всичко се издигаше суровият Томор с гордия Врохот.
На едно място почти незабележимата пътека пресичаше пътя за Дявол. И тъкмо там позаплесналият се Добромир се оказа точно пред конете на трима пътници. Конете им бяха хубави животни. Такъмите бяха скъпи. И по гръцката реч Драгомир разбра, че са ромеи. Първият, пред коня на когото Драгомир внезапно се оказа, изруга:
- Махай се, простако! – и замахна с камшика си. Драгомир инстинктивно отскочи встрани и камшикът само изсвистя покрай ухото му.
При скока обаче няколко яйца се изтърколиха от кошниците и се счупиха. Това ядоса много Драгомир, той грабна едно от яйцата и го запрати към ездача. Яйцето се пукна право в челото на византиеца и белтъкът се размаза по лицето и мустаците. Конникът ядосан изтегли меча си, но Драгомир вече бе навлязъл в гъстака на близката гора.
- Да го последваме ли господарю? Кожата ще му одерем на тоя селяк.
- Оставете го. Имаме работа, не помните ли! – кресна водачът им. – На връщане ще кажа на десетника да го намерят.
Драгомир беше целият пламнал като божур. От години слуховете за безчинствата на ромеите по тези места се носеха навсякъде, слепци, осакатени от бойците на Василий, минаваха през Прониш и протягаха треперещи ръце за милостиня. Жените плачеха жално при вида им. Мъжете гледаха мрачно към земята...И, още полудете-полуюноша Драгомир мечтаеше да стане като Самуил, като боила Ивац, да прогони далеч враговете, да спаси хората от тежката орисия на неспирната, неравна война. И мразеше всичко ромейско...И сега тази случка, като сол в рана, му показа колко жалко ще е неговото битие занапред – на парик, и в крайна сметка на роб на жестокия император. Защото всички говореха, че след смъртта на Самуил въпрос на време е да падне българската чест.
Но той усещаше и опасността на ситуацията, в която бе попаднал. С малко повече старание тримата ромеи лесно можеха да го заловят и да го накажат, а заради него можеше да пострада и цялото село...
Като се увери, че никой от конниците не го последва, младежът облекчено въздъхна и продължи по пътеката, която ставаше все по-тясна и по-незабележима. На едно място гората сякаш се изправи и не го пущаше по-нататък, но той умело се запровира през стената от дървета и не след дълго излезе на обширна поляна, в дъното на която се издигаше малка колиба. Това бе домът на Ягода, около деветдесетгодишна старица, известна из целия край като лечителка и гадателка. Мнозина я смятаха и за магьосница. Някои се бояха от нея. Всички обаче я почитаха и в трудни моменти я търсеха за опора, а в добри дни не пропускаха да и оставят дарове.
Старицата копаеше до колибата в голяма градина, засята с билки.
Какво ли нямаше в тази градина! В горния и край растеше мъжка папрат, с която лечителката премахваше тения. По-надолу имаше десетки лечебни растения, на които Ягода знаеше имената и на езика на славяните, и на езика на траките, защото баща и беше славянин, а майката – тракиня от племето на македоните. Имаше къпина, която траките наричаха мантия, подбел или на тракски аса, дива тиква или колимбрия...
Когато видя идещия към нея, бавно изправи снага и, прикрила с ръка над очите слънцето, се загледа в него. Познала Драгомир, се зарадва. Знаеше го от дете, когато Силена го водеше със себе си при посещенията си. А Силена също знаеше от дете и обичаше...
- Здравей, бабо Ягодо – викна отдалеч Драгомир и лицето му грейна в усмивка.
- Дал ти бог добро, Драгомире – отвърна Ягода. Как е майка ти?
- Добре е, бабо. Нали знаеш, днес е Богородица и от рано шета вкъщи. Прати ме за китка да ми даеш, против уроки, за здраве в дома ни. А аз бабо, ще ти искам още една – да я дам довечера на изгората си.
- Бива, бива – поусмихна се бабата.
- Ето майка ми праща тук една кошница за теб. Другата е за отец Наум. И него да почетем днес.
- Хубаво, хубаво, Драгомире - засмя се весело старицата. Знаеше тя и Наум и го уважаваше като божи човек. Носеше старицата в сърцето си и Исус, и Мария, и всички добри хора, които вярваха чисто в Христос и работеха за неговата прослава. Но пазеше тя и по-стари традиции – още от времето на гордите македони – мощното тракско племе, създало световна империя – бога Слънце и богинята майка, и Дионис, и неизменния конник и още други по-малки божества и герои. В сърцето и имаше място за всички тях, както и за всички хора, търсещи нейната помощ. А в паметта и бяха живи традиции, стари десетки векове. Традиции, предавани и от нейните пра-прабаби весталки, поколение след поколение...
- Яйцата бяха повече, но се счупиха няколко заради едни конни ромеи. Засякохме се с тях на пътя за Дявол. С камшик ми посегна господарят им, че съм им се изпречил пред конете. И като отскочих встрани, яйцата се изпосипаха и се пукнаха някои. А и аз едно пукнах в челото на тоя с камшика...
И Драгомир разказа на Ягода всичко подробно. Позасмя се пак Ягода, докато слушаше Драгомир и вадеше даровете на Силена. Но като вадеше едно леко пукнато яйце сякаш нещо я прониза. И както го държеше в здравата си отрудена ръка, едно видение като мълния и се яви и старицата изстена.
- Какво, какво стана, бабо? – изплашен викна Драгомир.
- Нищо, нищо, синко. Видя ми се нещо...Дявол си срещнал по пътя си ти...Зъл човек... Ще зачерни светлия празник. Ще погуби смелия войвода...
- Какво видя, бабо? Какво ще стане?... – обезпокоен заразпитва Драгомир. – Зарад мен ли някой ще пострада? Заради това яйце ли?... Защо ми трябваше...Причерня ми тогава...
- Не е, синко, не заради теб. Царски работи са това, господарски...Мръсни работи... Ти ще ги видиш с очите си, няма какво да ти разправям. Ще ги запомниш. Запомни ги добре, Драгомире. Злото трябва да се помни, но не със страх, а за да не забравяме доброто...Христос прощава всичко. Но други богове не биха простили. Ще го почувстваш ти със сърцето. Със сърцето ще решиш дали да простиш и какво да правиш.
Ръцете на Ягода трепереха. Тя извади две китки здравец от едно котле, пълно с натопени китки здравец и подаде ги на Драгомир.
- Я как се разтреперах – позасмя се Ягода. – Стара съм вече синко, Господ ме зове при себе си. Хайде сполай ти. Поздрави Наум от мен. Поздрави и Сияна.
- Сполай ти, бабо. Ще гледам скоро пак да намина. Хайде, със здраве.

Случайни процеси

Монография
Научна литература
ISBN 978-954-9440-11-9
Корица: мека
Цена: 24 EUR
Анотация:
Случайните процеси са централен обект на изследване в стохастичния анализ, който е сред водещите съвременни математически дисциплини. За изучаването на случайните процеси е необходим сложен математически апарат от широк спектър математически области.
От своя страна теорията на случайните процеси намира широко приложение в голям брой фундаментални и приложни науки. Без тази теория би било немислимо развитието на много съвременни природни и информатични науки. Основната цел на монографията е да се представи съвременното състояние на теорията на случайните процеси чрез някои основни дефиниции, концепции и приложения.
Като важна област на съвременната математика, теорията на случайните порцеси обогатява палитрата на математическите дисциплини и представя неизчерпаеми възможности за приложения в съвременните природни, обществени и информатични науки.

От 2002 година АКАДЕМИЯ ПЕРУН провежда изследвания в четири области чрез своите четири специализирани научноизследователски и развойни института:
1. Институт по информационни науки с департаменти: Математика, Информатика и Статистика.
2. Институт по природни науки с департаменти: Физика; Химия; Биология; География, планетография и космически изследвания.
3. Институт по социални науки с департменти: История; Философия; Политология и право; Икономика и мениджмънт; Филологии; Медии; Социология; Изкуства, спорт и игри.
4. Технологичен институт ПЕРУН-ТЕХНОЛОГИИ с департаменти: ИТ; Физико-химични технологии; Биотехнологии; Технологии за околна среда, планетарни и космически технологии; Социален инженеринг и технологии.